Блогът на Ясен Георгиев

Винаги съм бил с много смесени чувства за математиката… особено през ученическите си години. Но сега се връщам назад и осъзнавам, че винаги ми е била интересна. А когато съм си мислел, че това не е така – все е било, защото не съм решавал достатъчно задачи. Ама то нали така е в живота – когато не практикуваш едно нещо, спираш да си добър в него. Или поне толкова добър както в най-добрите си моменти. Това научих и от Пенчо Пенчев, многоуважавания преподавател по тромпетното изкуство:

Когато не си свирил и ден и вдигнеш тромпета, само учителят ти усеща разликата.
Когато не си свирил два дни, вече и ти започваш да чуваш, че нещо не е наред.
След една седмица – и глухата баба.

(спомен по памет) 

Както, читателю, знаеш много добре – след 12-клас не продължих образованието. Вместо това, реших да работя, защото нали:

Чак когато вляза в занаят,
ще науча да го правя точно как.

Та, така де, тези дни излязох с мои скъпи приятели и на масата, докато си пием бира, разбираш ли, те почнаха да си говорят за математика. Автомати, математически модели, диференциали… И аз като един млад арогантен човек, който не обича да се чувства глупаво, реших да се взема в ръце и да не се излагам.

Градския (един от приятелите на въпросната маса) наскоро ми прати курс на СофтУни за математическите концепции, представени от програмисти за програмисти, и си казах, хайде, сега е моментът! И в този момент видях, че Йордан Даракчиев ще бъде лекторът…

Данчо е един от младите умове на нашата малка страничка. Момчето е завършило бакалавър и магистратура по астрофизика, а в момента подготвя своята докторантура – пак в същата научна посока. Когато се запознах с него на SUPERлятната Академия 2015, адски много ме впечатли, че освен, че изучава астрофизика, по време на първата част от висшето си образование записва в новооткрия тогава Софтуерен университет и завършва с отличие. Ако не се лъжа, дори е бил и курсистът с най-висок бал от випуска. Представяте ли си – учиш астрофизика, и то в Софийски университет, и в същия момент завършваш с отличие някакъв частен. Ма-ши-на! Нямам думи! От тогава е лектор в СофтУни. Има типичен за гения поглед – ококорени луди очи и подвидгнати вежди. И адски спокоен глас.

Кажи ми, читателю, как да не запиша!

Внесох сумата по обучение онлайн… в последния момент, разбира се, и се отправих директно към залата. Където закъснях.

Днес единствените по-математически теми, които засегнахме, бяха линейни уравнения и системи с тях. Оказа се, че принципът им на решаване от гимназията все още го помня. Еййй, добро беше това обучение в УКТЦ, бе!

Как ще продължи… не знам. Но знам, че въпреки 8-часовия работен ден и 3-те часа обучение след това, не съм се прибирал толкова енергично вкъщи от сума ти време. Това е добър сигнал и се надявам да се запази. Ама от мен си зависи де.

Много бих се радвал да науча и този език, защото нали…

Математиката е универсалният език на вселената.

Това е една история за грешките при комуникацията и изводите, които е важно да извличаме.

Понякога дори аз самият се изумявам на себе си.

Преди около месец, журналистка от БНТ се свърза с мен, за да направят репортаж за моя милост и платформата за детегледачки GoodKnight, върху която работя заедно с Даниела и Макс вече над две години. Имаше някакво организационно забавяне, но важното е, че се уговорихме да ме интервюират в понеделник.

Тъй като в самото интервю бивам представен като млад предприемач, трябваше облеклото ми да подкрепя тезата, че съм човек на бизнеса (ха! ха!). По принцип се обличам добре, освен ако не съм изпаднал в онези високо творчески периоди, в които определено не обръщам внимание на визията си (или с други думи – приличам на клошар). Този път обаче трябваше да бъда перфектен. Представях си се с класически черен панталон, изчистена бяла риза (без папионка или вратовръзка; горните копчета откопчани – сякаш на пук на онези, на които им приличам, че все едно току-що съм се върнал от дискотека и съм имал бурна вечер с момичета), сако и уникални кафяви обувки. Сега като се замисля, тоалетът на сър Ричард Брансън е доста подобен.

сър Ричард Брансън

То хубаво, че искам така да бъда, но тези дрехи струват пари, а точно в този момент не ми беше в приоритетите да давам стотици левове за подобно облекло. (Добре де, просто не можех да си ги позволя.)

Точно за това реших да ги получа безплатно.

В съзнанието ми Andrews/ са лидер на този пазар и сметнах, че ще бъде много яко точно с тях да се занимавам. Та за това тръгнах да се свързвам с тях. В сайта им има оставени два номера. За мое най-огромно съжаление (и за тяхно най-голямо щастие, може би) никой не вдигна на нито един, въпреки настоятелното ми звънене в продължение на 30 мин.

Но пък това не ме спря – започнах да звъня в магазините им като първият на прицел беше този в Мол Сердика. Алелуя! На другия край на телефона беше изключително добре звучащо и интелигентно момиче. Тъй като бях под влиянието на сценичната треска, говорих супер бързо и на всичкото отгоре грешно обясних какво искам. Така пропуснах и най-голямата подробност – че бих желал костюма безплатно, като веднага щом свърши интервюто – ще го върна. Все пак девойката, със забавяне от близо 30 мин., ми обясни каква е процедурата за наемане на костюм, но това не ме удовлетвори особено, защото това удоволствие щеше да ми струва около 100-ина лева, които както вече обясних – нямам за даване.

Казах си: „окей, ще трябва да се свържиш с някого, който е на по-висок пост“ и за това звъннах на добрепознатите вече за мен телефони от по-рано, на които тогава никой не ми беше отговорил. Този път като по чудо някой вдигна слушалката от другия край! Вече в главата ми беше измислен един по-добър репертоар, който представих отново (мамка му!) чрез прекалено бързо говорене, но поне сега наблегнах на важните неща:

Казвам се Ясен Георгиев, на 18 години и тази вечер ще давам интервю пред БНТ. Тъй като съм в началото на своята кариера, имам нужда от вашата подкрепа като ме спонсорирате с безплатен костюм за 3 часа, като в замяна ще ви направя реклама. С кого мога да разговарям по този въпрос?

И ми дадоха контакт на техния финансов директор, на когото обясних за какво иде реч. Тя ми съобщи, че това не е нейна работа и ще трябва да говоря с маркетинговия директор. Получих нейния номер и просто ѝ звъннах.

След като разказах и на нея за какво става въпрос, този път бавно, ясно и наблягайки на важните моменти от репертоара ми, тя прояви интерес. Разпита ме къде ще бъде рекламата, как е блогът ми, по какви проекти работя. Беше много мило от нейна страна. (Напълно наивно вярвам, че ме разпитваше за тези неща не защото трябваше да придобие представа за стойността, която ще извлекат от мен, а само защото беше заинтересувана от моята така невероятна личност. Също така обичам сарказма. :))

И ето тук идва върховият момент, за който ти, читателю, копнееше толкова много време: тя каза, че ще го обсъди с главния директор на Andrews/. Ухаа! Ще бъда главна тема в разговор, който ще се проведе не просто в присъствието на главния директор на една от най-големите български фирми, а той ще бъде другото основно лице.

След няколко минути получих обаждане – не бяха съгласни да си партнираме. Очевидно щях да си бъда с бяла си риза за 10 лв., която е произведена в Бангладеш, и над нея с любимия ми зелен пуловер. Като се замисля, не е чак толкова зле.

Но пък какво – поне упражнявах комуникационните си умения и извлякох много важни поуки при подобен тип разговори:

1. трябва ясно да предадеш стойността, която отсрещният ще получи;
2. не говори бързо, за да може отсрещният лесно и пълноценно да осмисли посланието ти;
3. бъди естествен.

Най-лошо е, че знаех тези 3 неща, но друго си е да опиташ (в моя случай – напълно подсъзнателно) какво е без тях. Когато нарочно избягваш подход, просто защото си прочел, че не работи както трябва, ти не знаеш дали това наистина е така. А това е съмнение и не е добре да живеем под натиска на съмненията. Но когато от първо лице се убедиш, че да, мамка му, това не работи – друго си е. И след това много по-спокойно и с повече увереност това ще го избягваш.

За това, скъпи читателю, понякога е добре да експериментираш и да не се притесняваш да излизаш от зоната си на комфорт. Когато направиш грешка – просто си вземи поуката и продължи нататък. Светът не е приключил! 😀 Защото… the show must go on!

За много години!

Още една година измина. Незабравима. Така бих я описал с една дума. Толкова много нови запознанства, толкова много натрупан опит, толкова много емоции, че дори и аз самият не мога да повярвам. Доказах на себе си, че мога да сбъдвам мечтите си. Може би те са тривиални, но все пак са си… моите мечти.

Национално състезание по уеб разработване „WEBLOZ“

В края на изминалата седмица (11-14 април 2014 год.) се проведе Националното състезание по уеб разработване WEBLOZ за осма поредна година. С ръка на сърцето мога да кажа, че това е най-доброто състезание по уеб, на което някога съм бил! То се организира от Фондация „Технология за младите“, Община Лозница и ScaleFocus. Тази година взеха участие над 40 проекта, което ще рече, че участниците бяха около 60. Организацията беше на мнооого по-високо ниво, отколкото през изминалите две издания, на които съм присъствал.

Здравейте! На 13-15 май се проведе XI Национална олимпиада по ИТ (НОИТ 2013). Тази година отново домакин беше Монтана. Участниците бяха разпределени в две възрастови групи и пет категории – „Уеб сайт 5-8 клас“, „Мултимедия 5-8 клас“, „Интернет приложения 9-12 клас“, „Мултимедийни приложения 9-12 клас“ и „Приложни програми 9-12 клас“.

Пътувах заедно с ръководителката си Нели Апостолова. Настанихме се в хотел „Житомир“, който се намира в центъра на града. Защитата на проектите и провеждането на тестовете беше в ПМГ „Св. Климент Охридски“.

През цялото време бях изключително притеснен, но Нели Апостолова ме успокои. Състезавах се с най-добрите проекти за тази учебна година. Те бяха от добри, по-добри! Въпреки това, аз използвах цялото си театрално умение при представянето на проекта си, и толкова добре се представих, че дори комисията ме похвали!

Следващият ден беше по-труден, защото хем трябваше да направя тест, хем точно тогава беше награждаването. Благодарение на г-жа Апостолова,  аз взех най-високия резултат – 97 от 100 точки.

При награждаването аз и още едно момче взехме първо място в категорията. Също така бях избран за лауреат във възрастова група „5-8 клас“. За първи път получавам толкова много награди – Bluetooth клавиатура, ICN.Bg отстъпка, Ninja Champion тениска, Telerik Academy тефтерче, раница за лаптоп и още няколко неща, за които в момента не мога да се досетя.

Като заключение бих казал, че съм изключително доволен от себе си! Но не бива да пропускам и факта, че догодина конкуренцията ще е доста по-голяма.

Здравейте!

Lenovo IdeaPad A2107

Тъй като тази година съм най-изявеният ученик в I ОУ „Иван Вазов“, училищното ръководство реши да ми подари нещо страхотно – таблет! Той е Lenovo IdeaPad A2107. Много е готин! Ето и кратка характеристика:

Както виждате е доста добър 🙂 Искам да благодаря на цялото училищно ръководство за този подарък! 🙂

Поздрави!