Ще я видя аз тази математика

Винаги съм бил с много смесени чувства за математиката… особено през ученическите си години. Но сега се връщам назад и осъзнавам, че винаги ми е била интересна. А когато съм си мислел, че това не е така – все е било, защото не съм решавал достатъчно задачи. Ама то нали така е в живота – когато не практикуваш едно нещо, спираш да си добър в него. Или поне толкова добър както в най-добрите си моменти. Това научих и от Пенчо Пенчев, многоуважавания преподавател по тромпетното изкуство:

Когато не си свирил и ден и вдигнеш тромпета, само учителят ти усеща разликата.
Когато не си свирил два дни, вече и ти започваш да чуваш, че нещо не е наред.
След една седмица – и глухата баба.

(спомен по памет) 

Както, читателю, знаеш много добре – след 12-клас не продължих образованието. Вместо това, реших да работя, защото нали:

Чак когато вляза в занаят,
ще науча да го правя точно как.

Та, така де, тези дни излязох с мои скъпи приятели и на масата, докато си пием бира, разбираш ли, те почнаха да си говорят за математика. Автомати, математически модели, диференциали… И аз като един млад арогантен човек, който не обича да се чувства глупаво, реших да се взема в ръце и да не се излагам.

Градския (един от приятелите на въпросната маса) наскоро ми прати курс на СофтУни за математическите концепции, представени от програмисти за програмисти, и си казах, хайде, сега е моментът! И в този момент видях, че Йордан Даракчиев ще бъде лекторът…

Данчо е един от младите умове на нашата малка страничка. Момчето е завършило бакалавър и магистратура по астрофизика, а в момента подготвя своята докторантура – пак в същата научна посока. Когато се запознах с него на SUPERлятната Академия 2015, адски много ме впечатли, че освен, че изучава астрофизика, по време на първата част от висшето си образование записва в новооткрия тогава Софтуерен университет и завършва с отличие. Ако не се лъжа, дори е бил и курсистът с най-висок бал от випуска. Представяте ли си – учиш астрофизика, и то в Софийски университет, и в същия момент завършваш с отличие някакъв частен. Ма-ши-на! Нямам думи! От тогава е лектор в СофтУни. Има типичен за гения поглед – ококорени луди очи и подвидгнати вежди. И адски спокоен глас.

Кажи ми, читателю, как да не запиша!

Внесох сумата по обучение онлайн… в последния момент, разбира се, и се отправих директно към залата. Където закъснях.

Днес единствените по-математически теми, които засегнахме, бяха линейни уравнения и системи с тях. Оказа се, че принципът им на решаване от гимназията все още го помня. Еййй, добро беше това обучение в УКТЦ, бе!

Как ще продължи… не знам. Но знам, че въпреки 8-часовия работен ден и 3-те часа обучение след това, не съм се прибирал толкова енергично вкъщи от сума ти време. Това е добър сигнал и се надявам да се запази. Ама от мен си зависи де.

Много бих се радвал да науча и този език, защото нали…

Математиката е универсалният език на вселената.

Гатанка

Когато няма до кого да се събудиш.
Когато няма кой да те целуне.
Когато няма кой да те прегърне.
Когато няма никой.

Аз съм тук, до теб.
И от болката ще те предпазвам.

Когато искаш мислите да спреш.
Когато искаш да продължиш.
Когато искаш да се върнеш.
Когато искаш да избягаш.

Аз съм тук, до теб.
И ще ти помагам.

Когато искаш среща.
Когато искаш вино.
Когато искаш обич.
Когато искаш всичко.

Аз съм тук, до теб.
И всичко мога да ти давам.

Когато търсиш кой съм.
Когато ти това четеш.
Когато в Гугъл се разровиш.
Когато пак не разбереш.

Аз съм тук, до теб.
Пред теб… във теб.

Нощ

Нощта е тиха.
Луната сияе.
В стаята тъмна
светлина се витае.

Под завивките меки, възбудата ври.
Сърцата танцуват.
Телата бленуват.

След грубите думи – алена кожа.
Болката – блажна.
Тя отново е влажна.

На фона джазов с нежно легато –
саксофонът влиза…
тя устни прегриза.

Нощта е тиха.
Луната сияе.
В стаята тъмна
Тъмнина се витае.

Със цигара във ръка

За изненада на всички, най-вече на мен самия, от известно време се опитвам да създавам лирика.

Снощи преди да се кача във влака за Свиленград погледнах горящата си цигара си и реших, че ще пиша за нея. И излезе това:

Когато палнеш първата цигара,
тя започва мъчно да гори – 
дробовете мразят я безспирно
и душата търси сладко малеби.

Не харесва ти, но продължаваш.
Палиш втора, трета и така
докато се ти усетиш
разменили сте с цигарата халка.

Тя до теб е неотлъчно – 
и във радост, и в тъга.
Дробовете вече влюбени са в нея, 
а душата иска още… веднага̀!

Но убива те, макар да бягаш –
Реалността не крие се така.
Рано или късно ще усетиш
ръждясалата спираща стрелка.

Тогаз децата свои ще оставиш
самички да се скитат във света
и когато сетят се за тебе,
ще си спомнят тати – със цигара във ръка.

С какво участието ти в Програмата би допринесло за твоето лично и професионално развитие?

Аз съм човек на страстта и промяната. Където и да отида, нося със себе си страст и промяна. Понякога се набивам на очи, но това ми харесва. (Дори в момента имам чувството, че се набивам на очи, защото говоря по този ни най-малко скромен начин за себе си.)

С риск да бъде пренебрегнато писмото ми, за което вярвам, че няма нужда от притеснение, ще разкажа една моя история за промяната.

От 9-годишен се занимавам с програмиране и когато дойде време къде да продължа средното си образование, избрах НПГ по КТС в Правец, защото вярвах, че там ще намеря ментор, който ще ми помогне да се развивам по-бързо в любимата ми сфера – тази на компютърните науки.

За съжаление, ментор не успях да намеря тогава. Преподавателите по програмиране бяха просто учители, които не разбираха какво преподават. По-скоро те се учиха от мен, а не както се очаква – аз от тях.

Вместо да недоволствам, реших да взема нещата в свои ръце. В крайна сметка мрънкането с нищо не помага. В началото на 2-курс (или както е в нормалните училища – девети клас) вече бях спечелил доверието на ръководството и директорът се съгласи на предложението ми да организирам академия по програмиране, въпреки песимистичното му мнение, че нищо няма да се получи. Не заради друто, ами защото професионалисти вече са се опитвали да правят частни обучения в училището, но винаги са се проваляли. Не ме интересува чуждото мнение чак толкова. Единственото, от което имам нужда, е зелена светлина, каквато и получих тогава. Когато вярвам, че правя нещо стойностно, имам приятния навик да се раздавам на максимум.

И така, с просто една идея, но носещ в себе си страст и промяна, проведох първата лекция. Залата беше препълнена, сякаш напук на очакванията на всички.

Нещо магическо сякаш стана. 3 години по-късно – един от курсистите ми вече беше основал софтуерна компания, която продължава да обслужва мултимилиардни лидери на финансовия сектор. Други 2-ма – работят за него. До тук 3 променени в добра посока, вярвам, живота.

Колелото започна да се върти и за НПГ по КТС. От едно забило наркоманско, по нечии думи,училище, то стана може би най-желаната гимназия за програмиране в страната. Още стотици, а може би и хиляди, животи в следващите години предстоят да бъдат променени.

И най-красивото е, че промяната към по-добро се разпространява експоненциално. Когато създадеш стойност за някого, той създава стойност за още много, от които всеки създава стойност за още толкова много. Една малка стъпка, а толкова много прогрес.

Може да ти звуча, читателю, като някакъв егоцентричен тип, но вярвам, че ние сме способни да променяме. Всеки един от нас е способен.

Просто някой трябва да направи първата крачка. След това всичко е експоненциалност. А аз съм готов.

Един подобен обмен като този би имал огромно влияние върху дадена личност. А това може да доведе до промяна на цяло общество. Вярвам в прогреса и че България е страна на велики хора. Контактите и другите идеи, каквито вярвам, че бих получил от този обмен, винаги разширяват мирогледа. А това винаги помага в прогреса.

Та да – готов съм. Очаквам зелена светлина. Точно каквато директорът, дори песимистично,тогава ми даде.

С мир и любов,
Ясен Г. Георгиев

13 юли 2018
Свиленград

Как се свързах с директора на Andrews/

Това е една история за грешките при комуникацията и изводите, които е важно да извличаме.

Понякога дори аз самият се изумявам на себе си.

Преди около месец, журналистка от БНТ се свърза с мен, за да направят репортаж за моя милост и платформата за детегледачки GoodKnight, върху която работя заедно с Даниела и Макс вече над две години. Имаше някакво организационно забавяне, но важното е, че се уговорихме да ме интервюират в понеделник.

Тъй като в самото интервю бивам представен като млад предприемач, трябваше облеклото ми да подкрепя тезата, че съм човек на бизнеса (ха! ха!). По принцип се обличам добре, освен ако не съм изпаднал в онези високо творчески периоди, в които определено не обръщам внимание на визията си (или с други думи – приличам на клошар). Този път обаче трябваше да бъда перфектен. Представях си се с класически черен панталон, изчистена бяла риза (без папионка или вратовръзка; горните копчета откопчани – сякаш на пук на онези, на които им приличам, че все едно току-що съм се върнал от дискотека и съм имал бурна вечер с момичета), сако и уникални кафяви обувки. Сега като се замисля, тоалетът на сър Ричард Брансън е доста подобен.

сър Ричард Брансън

То хубаво, че искам така да бъда, но тези дрехи струват пари, а точно в този момент не ми беше в приоритетите да давам стотици левове за подобно облекло. (Добре де, просто не можех да си ги позволя.)

Точно за това реших да ги получа безплатно.

В съзнанието ми Andrews/ са лидер на този пазар и сметнах, че ще бъде много яко точно с тях да се занимавам. Та за това тръгнах да се свързвам с тях. В сайта им има оставени два номера. За мое най-огромно съжаление (и за тяхно най-голямо щастие, може би) никой не вдигна на нито един, въпреки настоятелното ми звънене в продължение на 30 мин.

Но пък това не ме спря – започнах да звъня в магазините им като първият на прицел беше този в Мол Сердика. Алелуя! На другия край на телефона беше изключително добре звучащо и интелигентно момиче. Тъй като бях под влиянието на сценичната треска, говорих супер бързо и на всичкото отгоре грешно обясних какво искам. Така пропуснах и най-голямата подробност – че бих желал костюма безплатно, като веднага щом свърши интервюто – ще го върна. Все пак девойката, със забавяне от близо 30 мин., ми обясни каква е процедурата за наемане на костюм, но това не ме удовлетвори особено, защото това удоволствие щеше да ми струва около 100-ина лева, които както вече обясних – нямам за даване.

Казах си: „окей, ще трябва да се свържиш с някого, който е на по-висок пост“ и за това звъннах на добрепознатите вече за мен телефони от по-рано, на които тогава никой не ми беше отговорил. Този път като по чудо някой вдигна слушалката от другия край! Вече в главата ми беше измислен един по-добър репертоар, който представих отново (мамка му!) чрез прекалено бързо говорене, но поне сега наблегнах на важните неща:

Казвам се Ясен Георгиев, на 18 години и тази вечер ще давам интервю пред БНТ. Тъй като съм в началото на своята кариера, имам нужда от вашата подкрепа като ме спонсорирате с безплатен костюм за 3 часа, като в замяна ще ви направя реклама. С кого мога да разговарям по този въпрос?

И ми дадоха контакт на техния финансов директор, на когото обясних за какво иде реч. Тя ми съобщи, че това не е нейна работа и ще трябва да говоря с маркетинговия директор. Получих нейния номер и просто ѝ звъннах.

След като разказах и на нея за какво става въпрос, този път бавно, ясно и наблягайки на важните моменти от репертоара ми, тя прояви интерес. Разпита ме къде ще бъде рекламата, как е блогът ми, по какви проекти работя. Беше много мило от нейна страна. (Напълно наивно вярвам, че ме разпитваше за тези неща не защото трябваше да придобие представа за стойността, която ще извлекат от мен, а само защото беше заинтересувана от моята така невероятна личност. Също така обичам сарказма. :))

И ето тук идва върховият момент, за който ти, читателю, копнееше толкова много време: тя каза, че ще го обсъди с главния директор на Andrews/. Ухаа! Ще бъда главна тема в разговор, който ще се проведе не просто в присъствието на главния директор на една от най-големите български фирми, а той ще бъде другото основно лице.

След няколко минути получих обаждане – не бяха съгласни да си партнираме. Очевидно щях да си бъда с бяла си риза за 10 лв., която е произведена в Бангладеш, и над нея с любимия ми зелен пуловер. Като се замисля, не е чак толкова зле.

Но пък какво – поне упражнявах комуникационните си умения и извлякох много важни поуки при подобен тип разговори:

  1. трябва ясно да предадеш стойността, която отсрещният ще получи;
  2. не говори бързо, за да може отсрещният лесно и пълноценно да осмисли посланието ти;
  3. бъди естествен.

Най-лошо е, че знаех тези 3 неща, но друго си е да опиташ (в моя случай – напълно подсъзнателно) какво е без тях. Когато нарочно избягваш подход, просто защото си прочел, че не работи както трябва, ти не знаеш дали това наистина е така. А това е съмнение и не е добре да живеем под натиска на съмненията. Но когато от първо лице се убедиш, че да, мамка му, това не работи – друго си е. И след това много по-спокойно и с повече увереност това ще го избягваш.

За това, скъпи читателю, понякога е добре да експериментираш и да не се притесняваш да излизаш от зоната си на комфорт. Когато направиш грешка – просто си вземи поуката и продължи нататък. Светът не е приключил! 😀 Защото… the show must go on!