Категория "За мен"

WEBLOZ’13 – Едно страхотно преживяване

Здравейте , читатели!

Тази седмица (19-21 април 2013 г.) ми се наложи да пътувам до гр. Лозница или по-точно до Спа-комплекс „Островче“, защото там се проведе за поредна година Националното състезание по уеб разработване „WEBLOZ“.  Ако сте уеб разработчик или дизайнер препоръчвам ви да дойдете – заслужава си!

На разходка до Благоевград

Здравейте!

Тези дни ми се наложи да пътувам до Благоевград, за да участвам в Петото национално състезание по инф. технологии. Бях заедно с Даниел Манчев и ръководителката ми – Нели Апостолова. Тук в тази публикация ще се опитам накратко да ви разкажа за самото изживяване.

Тръгнахме рано сутринта от Свиленград и в около 09:00 часа бяхме вече в София. След това хванахме автобуса до Благоевград и Приключението започна…

Настанихме с в „Ертанком“ – един страхотен хотел. Препоръчвам го на всеки, защото там е евтино и приятно! Училището, в което се проведи защитата на проектите бе VII СОУ „Кузман Шапкарев“. Доста приятно школо! Почти всеки път ядохме в едно ресторантче, което е точно до VII-СОУ и срещу хотел „Феникс“  (не мога да кажа нищо за този хотел – не съм го посещавал :D).

Та така… нека се върна към самото преживяване.

Това не е в мой стил, но доста се притеснявах през самото състезание, защото не знаех с какви проекти се състезавам. До последно мислех, че ще съм на второ място… При представянето на проекта не бях достатъчно убедителен и не успях да използвам своята артистичност.

Почти през цялото време, докато тeчаха защитите на проектите, аз гледах представянията на участниците от категория „Интернет приложения 9-12 клас“. Имаше както хубави, така и доста скучни проекти.

Изключително впечатление ми направи доц. д-р Георги Тупаров – един човек, който може да ти даде страхотни идеи и съвети в ИТ областта. Ако го видите на улицата – направете си снимка с него! Заслужава си!

На следващият ден беше самото обявяване на резултатите. Тогава аз знаех, че няма да взема никакво място. Естествено, обявиха резултатите на участниците в моята категория почти накрая. Аз целия треперех – хем знаех, че нищо няма да спечеля, хем знаех, че ще си тръгна с награда. Та след като дойде реда да обявят резултата за първо място в категория „Уеб сайтове 5-8 клас“, казаха моето име! Аз бях изключително изненадан- не очаквах първо място. Честно! Щях да се подхлъзна два пъти докато отивах да си взема наградите. Получих много готина купа, Memory Card, календар, тетрадка за дизайни и тонколонки.

За жалост, моят приятел Даниел Манчев не взе никаква награда – оказа се, че е на четвърто място. Все пак той получи възможността да влезе в ЮЗУ без изпит!

Та така… Изкарахме си страхотно! Аз останах много доволен от хората, живеещи в Благоевград – всички са усмихнати, готови да ти помогнат!

Като изцяло беше едно от най-готините ми преживявания EVER! 😀

Надявам се, че следващата година ще се видим там 🙂

Хайде, поздрави от мен!

Честит 15 септември

Честит 15 септември! Пожелавам Ви много успехи в училище през предстоящата учебна година – много шестици, малко забележки, малко двойки… Надявам се, че ще си прекарате приятно със своите приятели и учители /съмнявам се за това :D/. Сигурен съм, че още втората седмица училището ще ви омръзне и ще искате само да е лято. Пожелавам ви успех на всички входни нива!

Искам да съобщя, че през тази уч. година ще поствам малко по-малко, защото ми предстоят матури, и все пак трябва да се подготвя за тях.

Хайде до скоро!

През изминалата седмица

sStats

Здравейте! От около седмица работя по нов проект съвместно едно момче. Ако сте напред в нещата за интернет програмирането може би го знаете – казва се Петромир Пенчев. Чрез този проект, Вие можете да наблюдавате подробна статистика за уеб сайта Ви – колко уникални посещения има, колко импресии има, от кои търсачки са посещенията и т.н. Мисля, че идеята е страхотна и се надявам да има употреба в България. Ако още не може да зацепите за какво иде реч, sStats e нещо подобно на tyxo. Предполагам, че ще можете да видите новия sStats най-рано в края на седмицата или най-късно края на месеца.

Assassin’s creed

От преди две седмици се залюбих в тази игричка, но едва днес си я инсталирах. Тръгна от рас 😛 Графиката е супер, мисиите са супер, изобщо всичко е супер.

Нов хостинг и домейн

Може би сте забелязали, че съм сменил домейна!? Да, така е. Много му се кефя. Също така смених и хостинга си. Сега вече съм на ICN.bg. Бих казал, че са доста по-добри от СМСХостинг.БГ, но това е нормално – ICN от много години работят, а СМСХостинг от около две. Прехвърлянето на файлове при ICN e с пъти по-бързо от прехвърлянето при СМСХостинг.

Край!

Пътуване до Правец

Здравейте хора!

Преди няколко дни се роди идеята да отида в Правец с Христо и неговите родители. Те ме поканиха, за да видя моето бъдещо училище. Аз разбира се съгласих. От там почна едно голямо приключение!

В 05:02 часа пред вкъщи те дойдоха с тяхната кола и ме забраха. Пътувахме около час и половина – два и спряхме в пазарджишкия McDonald’s. Там беше доста… необикновено. Трябваше да минаваме през подлез, за да стигне до въпросното заведение. Този подлез, всъщност, беше под магистрата и до него имаше една малка рекичка. Това беше доста странно! След това отидохме в McDonald’s. Аз си поръчах BigMac, а за другите… не знам. Спечелих втората си чаша на Coca-Cola. Избрах си тя да бъде синя. След това тръгнахме към Правец като минахме през околовръстното на София.

На път към Правец имаше страшно много тунели. Може би четири или пет. От много малък не бях минавал през подобна „дупка“. Пътуване не беше особено интересно. Когато влезнахме в Правец видяхме на първи план езеро, на втори един много луксозен хотел и на трето един завой, който води към същинското селище. Направи ми впечатление, че хората там са много любезни. Както и да е… След като влязохме искахме да намерим училището. Е, намерихме го с малко помощ. Това учебно заведение беше страхотно! Имаше страшно много зелени площи. Имах чувството, че сме в някакъв парк. Училището беше най-нависоко, а зад него имаше завод за произвеждане на електротехника /мисля/. Пуснахме заявката на Христо, разгледахме училището и общежитията и дойде време за настаняване.

Родителите на Ицо споменаха, че сме резервирали стая в местен хотел. Старши учителят, който отговаряше за общежитията каза, че няма да е проблем, ако ни настанят в пансиона. Те се съгласиха, тъй като сумата беше в пъти по-ниска. Тъй де, разходихме се из града, бяхме на едно кафене поне 4-5 пъти. Мисля, че то е единственото 😀 След това с моето приятелче отидохме в Интернет кафе. Там бяхме около един час. След това отидохме в общежитието, взехме лаптопа ми и излязохме на кафене. Пихме кола и  хакнахме система на Интернет кафенето, което споменах по-рано. След това пак отидохме до пансиона, обаче тук стана нещастия 🙁 Загубихме ключовете към стаята. Търсихме поне половин час. Всичко претърсихме и нищо не намерихме. След това ни настаниха в друга стая. Слещу стаята имаше една много страшна кукла /като ония от филмите на ужаси/ и се изплашихме доста. След това отидохме отново на разходка, бяхме на езерото и на голф игрището. Прибрахме се по-късно и пак излязохме 😀 Бяхме на ресторант. Тям ядохме, пихме много неща. На път за пансиона си разказвахме страшни нещица. Тъй като беше тъмно ние все повече се страхувахме от времето. След като пристигахме в общежитието изчакахме родителите на Ицо във входа на пансиона, за да скрият оная кукла. Както най-спокойно си говорим там, токът на целия град спря. Беше ужас. Ние се паникьосахме и се качихме нагоре. Легнахме си. Трудно заспахме.

На другия ден чакахме резултати от приемането на Ицо. През това време майстори къртеха бравата на врата, чийто ключ изгубихме. Най-накрая към 10:00 резултати бяха обявени и Христо беше с най-висок бал от всички кандидатстващи. Това беше сигурен фактор за закупуването на новата му играчка. Регистрирахме го, взехме учебници и си тръгнахме.

Минахме през Ботевград /не знам защо/. След това спряхме в София. Никога не бях отивал там. Закупихме играчката му и тръгнахме към Свиленград. Връщането беше скучно. Малко бяхме изморени, тъй като предишния ден си бяхме легнали късно. Е, към 17:45 бяхме в моя роден град.

Аз разказах преживяното на родителите ми и на Вас. Беше ми приятно 😀 До скоро!

Без тема

Това е първата ми публикация без тема. Изглежда, че ще говоря за много неща сега.

  1. Накъде върви ShareIT
    С гордост мога да кажа, че най-много до един месец ще пусна новата версия на ShareIT публична! Това, че съм изпълнил една от 10 стъпки е друг въпрос 😀 Социалната мрежа ще бъде с много повече функции, ще бъде съвместима с още повече компютри и най-важното – ще бъде много по-защитена!