Вдъхновен от автобиографичната книга на Стефан Вълдобрев „Книга за песните“ (препоръчвам, ако все още не сте я чели), днес се поразчетох за видовете стихосложения и така се роди това стихотворение в четиристъпен дактил.

Посвещавам го на всички малки и големи деца, които мечтаят.

Лятото южно във пет сутринта,
аз съм на осем и цар на света,
баба ме буди да ставам, защото
дядо е впрегнал каруца с леглото.

Скачам веднага в кревата подвижен –
лягам удобно и чувствам се важен.
“Дий” на магарето дядо извика,
“спинкай” – загрижено баба ми вика.

Тъкмо очите си аз да затворя, но
виждам пред мене картина от Бога –
светят в небето без бройка звезди,
луната усмихва се. Тя ги роди!

Гледам наляво, а после надясно.
Край не намирам и става ми тясно!
Цар на света – имам друга идея –
“цар на небето”! Ще стигна до нея!

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Share on LinkedIn0Share on Reddit0Email this to someone