Нощта е тиха.
Луната сияе.
В стаята тъмна
светлина се витае.

Под завивките меки, възбудата ври.
Сърцата танцуват.
Телата бленуват.

След грубите думи – алена кожа.
Болката – блажна.
Тя отново е влажна.

На фона джазов с нежно легато –
саксофонът влиза…
тя устни прегриза.

Нощта е тиха.
Луната сияе.
В стаята тъмна
Тъмнина се витае.

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Share on LinkedIn0Share on Reddit0Email this to someone