худ. Димитър Желев, 2020
Нощта е тиха.
Луната сияе.
В стаята тъмна
светлина се витае.
Под завивките меки, възбудата ври.
Сърцата танцуват.
Телата бленуват.
След грубите думи – алена кожа.
Болката – блажна.
Тя отново е влажна.
На фона джазов с нежно легато –
саксофонът влиза…
тя устни прегриза.
Нощта е тиха.
Луната сияе.
В стаята тъмна
Тъмнина се витае.