худ. Димитър Желев, 2020.
Любов без чат си търся.
Любов без телефон.
Любов без разстояние.
Любов без дразнещ тон.
Любов небрежна, утринна,
без грим и без парфюм.
Любов, която ме усмихва,
и ме вкарва в някой филм.
(Филм, във който няма време –
има само тук, сега.
В който двама влюбени,
издялват вечност от мига.
В очите губят се сърцата им –
като деца във тъмнина,
в началото страхът живее,
докато пораснат им крила.)
Уви, страхът обича светлото.
Превърнал любовта във мрак..
Продължавам битката със себе си –
най-големият ми враг!
Но ще стигна аз до нея –
до небрежната, без грим, любов.
Любовта си цяла ще ѝ давам –
и ще бъда нейния покров.