Миналата седмица исках да пиша за тъй красивата наивна младежка любов, ама накрая излезе това… нещо:

Безкраят е безкраен,
когато няма край.
А няма край, когато
заедно сме с тебе в края.

Но откакто си отиде в края
небосклонът спомня ми безкрая –
безкраят, който нямаше си край
и тук остави само край без край.

Ще ми се отново в края
с теб да бъда – във безкрая.
Но безкраят има край – не мога!
Искам да посрещна вече края!

Безкраят е безкраен,
когато заедно сме с тебе в края.
Значи да приема него – края,
за да дам на края края.

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Share on LinkedIn0Share on Reddit0Email this to someone