Винаги съм бил с много смесени чувства за математиката… особено през ученическите си години. Но сега се връщам назад и осъзнавам, че винаги ми е била интересна. А когато съм си мислел, че това не е така – все е било, защото не съм решавал достатъчно задачи. Ама то нали така е в живота – когато не практикуваш едно нещо, спираш да си добър в него. Или поне толкова добър както в най-добрите си моменти. Това научих и от Пенчо Пенчев, многоуважавания преподавател по тромпетното изкуство:
Когато не си свирил и ден и вдигнеш тромпета, само учителят ти усеща разликата.
Когато не си свирил два дни, вече и ти започваш да чуваш, че нещо не е наред.
След една седмица – и глухата баба.(спомен по памет)
Както, читателю, знаеш много добре – след 12-клас не продължих образованието. Вместо това, реших да работя, защото нали:
Чак когато вляза в занаят,
ще науча да го правя точно как.
Та, така де, тези дни излязох с мои скъпи приятели и на масата, докато си пием бира, разбираш ли, те почнаха да си говорят за математика. Автомати, математически модели, диференциали… И аз като един млад арогантен човек, който не обича да се чувства глупаво, реших да се взема в ръце и да не се излагам.
Градския (един от приятелите на въпросната маса) наскоро ми прати курс на СофтУни за математическите концепции, представени от програмисти за програмисти, и си казах, хайде, сега е моментът! И в този момент видях, че Йордан Даракчиев ще бъде лекторът…
Данчо е един от младите умове на нашата малка страничка. Момчето е завършило бакалавър и магистратура по астрофизика, а в момента подготвя своята докторантура – пак в същата научна посока. Когато се запознах с него на SUPERлятната Академия 2015, адски много ме впечатли, че освен, че изучава астрофизика, по време на първата част от висшето си образование записва в новооткрия тогава Софтуерен университет и завършва с отличие. Ако не се лъжа, дори е бил и курсистът с най-висок бал от випуска. Представяте ли си – учиш астрофизика, и то в Софийски университет, и в същия момент завършваш с отличие някакъв частен. Ма-ши-на! Нямам думи! От тогава е лектор в СофтУни. Има типичен за гения поглед – ококорени луди очи и подвидгнати вежди. И адски спокоен глас.
Кажи ми, читателю, как да не запиша!
Внесох сумата по обучение онлайн… в последния момент, разбира се, и се отправих директно към залата. Където закъснях.
Днес единствените по-математически теми, които засегнахме, бяха линейни уравнения и системи с тях. Оказа се, че принципът им на решаване от гимназията все още го помня. Еййй, добро беше това обучение в УКТЦ, бе!
Как ще продължи… не знам. Но знам, че въпреки 8-часовия работен ден и 3-те часа обучение след това, не съм се прибирал толкова енергично вкъщи от сума ти време. Това е добър сигнал и се надявам да се запази. Ама от мен си зависи де.
Много бих се радвал да науча и този език, защото нали…
Математиката е универсалният език на вселената.