Етикет "стихотворение"

Гатанка

Когато няма до кого да се събудиш.
Когато няма кой да те целуне.
Когато няма кой да те прегърне.
Когато няма никой.

Аз съм тук, до теб.
И от болката ще те предпазвам.

Когато искаш мислите да спреш.
Когато искаш да продължиш.
Когато искаш да се върнеш.
Когато искаш да избягаш.

Аз съм тук, до теб.
И ще ти помагам.

Когато искаш среща.
Когато искаш вино.
Когато искаш обич.
Когато искаш всичко.

Аз съм тук, до теб.
И всичко мога да ти давам.

Когато търсиш кой съм.
Когато ти това четеш.
Когато в Гугъл се разровиш.
Когато пак не разбереш.

Аз съм тук, до теб.
Пред теб… във теб.

Нощ

Нощта е тиха.
Луната сияе.
В стаята тъмна
светлина се витае.

Под завивките меки, възбудата ври.
Сърцата танцуват.
Телата бленуват.

След грубите думи – алена кожа.
Болката – блажна.
Тя отново е влажна.

На фона джазов с нежно легато –
саксофонът влиза…
тя устни прегриза.

Нощта е тиха.
Луната сияе.
В стаята тъмна
Тъмнина се витае.

Със цигара във ръка

За изненада на всички, най-вече на мен самия, от известно време се опитвам да създавам лирика.

Снощи преди да се кача във влака за Свиленград погледнах горящата си цигара си и реших, че ще пиша за нея. И излезе това:

Когато палнеш първата цигара,
тя започва мъчно да гори – 
дробовете мразят я безспирно
и душата търси сладко малеби.

Не харесва ти, но продължаваш.
Палиш втора, трета и така
докато се ти усетиш
разменили сте с цигарата халка.

Тя до теб е неотлъчно – 
и във радост, и в тъга.
Дробовете вече влюбени са в нея, 
а душата иска още… веднага̀!

Но убива те, макар да бягаш –
Реалността не крие се така.
Рано или късно ще усетиш
ръждясалата спираща стрелка.

Тогаз децата свои ще оставиш
самички да се скитат във света
и когато сетят се за тебе,
ще си спомнят тати – със цигара във ръка.

23 Януари 2012 Година

Какво стана днес:

Една нормална сутрин. Станах, отидох на училище. Първи час имах математика. Взехме за лице на кръг. Ако някой не помни как е формулата – тя е S=π.r.Елементарно, нали? Втори час аз имах руски език.