Каква вечер, приятели!
Снощи си легнах раничко, ама към 3 така се събудих, че каквото и да правех, не успявах да заспя. В един момент ми щраква лампичката и си викам – е, това е, защото не съм пуснал пералнята. Станах, пуснах я, изпих една чаша вода и си легнах.
Точно така – след 20 минути още не бях заспал. Скочих от кревата, който вече беше още по-омачкан, свърших дребни неща за службата, с надеждата този път да ми се доспи, и попаднах на този плод от безтелефонно пътуване с любимата Железница, което няма как да не споделя с вас в тези тъй прекрасни месеци на удовлетвореност от родното управление.
Черно, бяло; бяло, черно…
ний, овчици сме със цвят!
Най-обичаме деня
да е с лек оттенък на Припят!
Сякаш краят на света е тук
и животът не е в нашите ръце.
Да, разбира се, по-лесно е,
сляпо да вървим като овце.
Но чуй, дори наивно да звуча –
всичкото зависи си от нас!
Младежо, ти не вярвай сляпо,
на онзи, който е възпитан с VAZ.
Той израснал е във друго време,
в което средното било стандарт,
а всеки може толкоз много,
особено когато тръгне млад!
Повярвай в себе си, човече,
ти, на бъдещето господар!
От теб и мен зависи всичко –
на децата наши да направим дар!
На пук, от черно да направим бяло.
Образованието да съживим,
защото то е като майка –
невидимия път ще освети.
Оттам насетне всичко друго –
почвайки със право, медицина,
експоненциално, от акъла,
ще видиш как страната се развива.
–
Черно, бяло; бяло черно –
писна ти от сивота?
Съдбата ни от нас зависи.
Излез от стадото сега!
