Първоначалната цел на компютъра е да изчислява математически задачи, въпреки че няколко десетилетия по-късно той бива приложен за всякакви цели – за работа, слушане на музика, гледане на филми и дори… играене на игри.  Всяко едно творение в този свят се развива – някои, разбира се, по-бързо от други – точно както компютърните технологии. Следващата стъпка в еволюцията на компютъра е така нареченото “машинно обучене”. Много гении на физиката се страхуват от това явление – дори самият Стивън Хокинг твърди, че разработката на пълен изкуствен интелект ще доведе до края на човешката раса. Стивън Хокинг – човекът, чийто единствен начин да комуникира е чрез устройство, което нямаше да съществува без наличието на изкуствения интелект.

Развитието на мислещата машина е като нож с две остриета и може много добре да бъде сравнено с лекарството. Дали има положително или отрицателно въздействие върху човека, зависи от дозата. Ако се прекали с нея – ефектът може да бъде пагубен. В противен случай и двете неща влияят в положителна светлина – лекарството с това да оздравеем от дадено заболяване, а компютърът – да ни улеснява многократно в живота. Ние сме съществата на този свят, които строят бъдещето на технологиите и от нас зависи дали ще настъпи сингулярността – моментът, в който машината ще постигне надмощие над човека. Точно за това трябва да бъдем изключително внимателни.

Има ли смисъл, обаче, на този етап да се притесняваме? Най-добре развитият изкуствен интелект в света, който е разработен в лабораториите на американския университет M.I.T., е с уменията на едно дете, което тепърва ще пристъпва прага на училището. Това означава, че все още машината няма тази способност да бъде индивидуална личност. Щом няма личност, как е възможно да й мине през ума идеята за унищожение на света? Има и други примери, които доказват, че технологиите трябва да продължат да се развиват – през древността със селско стопанство се е занимавало почти 100% от населението на света, за разлика от съвремието, в което тези проценти са спаднали до едва една трета. За сметка на това, обаче, днес тази сфера е на светлитни години по-добре развита, благодарение точно на съвременните технологии.

За медицински цели изкуственият интелект е нещо наистина много полезно, защото спестява изключително много време и ресурси. Да си представим, че екип от специалисти разработва лек срещу нелечима до този етап болест. На него ще му бъдат необходими години, за да достигне до дългоочаквания работещ резултат. Причината е проста –  трябва във всеки един период от развитието си, това лекарство да бъде тествано върху милиони души, за да се установи дали  функционира нормално. Ами ако по грешка това, което в момента се тества, е смъртоносно? Колко човешки живота ще приключат поради лекарска грешка? Точно тук се намесват технологиите. Учени от дълги години работят по симулирането на човешкия организъм в компютъра. След като това бъде успешно направено, една такава машина ще бъде способна за секунди да тества различните форми на това лекарство върху милиарди виртуално базирани човешки индивиди. В този случай, при смъртоносен тест колко души реално ще умрат? Николко.

Както споменах по-рано, развитието на самостоятелно мислещи машини може да бъде опасно. Всъщност, то вече е опасно. Да вземем за пример Интернет гиганта Google. Всеизвестно е, че те събират информация за всеки един свой потребител, в което до известна степен няма нищо лошо. По този начин тяхната търсачка знае интересите ти и следователно ти помага, показвайки първо резултатите, от които тя сама е прецинила, че най-вероятно ще имаш нужда. Идва момент, обаче, в който подобни платформи знаят за теб повече, от колкото ти самият знаеш за себе си. Ако подобна информация попадне в неподходящи ръце, последствията могат да бъдат фатални не само за индивиуална личност, а дори и за целия свят. Следейки трафика, много терористични групировки могат да достигнат до информацията, от която имат нужда за организирането на даден атентат, например. Всъщност това е доста голям проблем в развитието на всяко едно нещо – какво става, ако то попадне в грешни ръце.

Нека за миг да си помислим какъв би бил светът, ако компютърните технологии се развият до висшата степен на саморазвитие и цялата работа бива извършвана от тях.

В такъв случай цените на продуктите в магазините ще бъдат паднат много, поради простата причина, че няма да се плащат заплати на работници, тъй като цялата работа ще бъде вършена от машини. Това от своя страна ще създаде безработица, която ще се отрази доста сурово на самото население, защото никой няма да има доходи, защото няма да има сектор, в който човекът да бъде полезен, защото при развитието на изкуствения интелект ще се достигне до върхова точка, при която машините сами ще могат да се усъвършенстват. И всъщност какво се получава – заради високата степен на мързел, човекът създава ново поколение компютри, които от своя страна правят неговото съществуване безсмислено. И всъщност от подобно нещо, човек няма нужда. За това няма смисъл изкуственият интелект да бъде развиван до максимално.

След като теглим чертата, както се казва, можем да установим, че е добра идея компютрите да могат да мислят, но не трябва човек да развива това тяхно мислене напълно. Всъщност, на този етап ние нямаме способността да сътворим нещо толкова перфектно мислещо.

А може би делфините имат…