Аз съм човек на страстта и промяната. Където и да отида, нося със себе си страст и промяна. Понякога се набивам на очи, но това ми харесва. (Дори в момента имам чувството, че се набивам на очи, защото говоря по този ни най-малко скромен начин за себе си.)

С риск да бъде пренебрегнато писмото ми, за което вярвам, че няма нужда от притеснение, ще разкажа една моя история за промяната.

От 9-годишен се занимавам с програмиране и когато дойде време къде да продължа средното си образование, избрах НПГ по КТС в Правец, защото вярвах, че там ще намеря ментор, който ще ми помогне да се развивам по-бързо в любимата ми сфера – тази на компютърните науки.

За съжаление, ментор не успях да намеря тогава. Преподавателите по програмиране бяха просто учители, които не разбираха какво преподават. По-скоро те се учиха от мен, а не както се очаква – аз от тях.

Вместо да недоволствам, реших да взема нещата в свои ръце. В крайна сметка мрънкането с нищо не помага. В началото на 2-курс (или както е в нормалните училища – девети клас) вече бях спечелил доверието на ръководството и директорът се съгласи на предложението ми да организирам академия по програмиране, въпреки песимистичното му мнение, че нищо няма да се получи. Не заради друто, ами защото професионалисти вече са се опитвали да правят частни обучения в училището, но винаги са се проваляли. Не ме интересува чуждото мнение чак толкова. Единственото, от което имам нужда, е зелена светлина, каквато и получих тогава. Когато вярвам, че правя нещо стойностно, имам приятния навик да се раздавам на максимум.

И така, с просто една идея, но носещ в себе си страст и промяна, проведох първата лекция. Залата беше препълнена, сякаш напук на очакванията на всички.

Нещо магическо сякаш стана. 3 години по-късно – един от курсистите ми вече беше основал софтуерна компания, която продължава да обслужва мултимилиардни лидери на финансовия сектор. Други 2-ма – работят за него. До тук 3 променени в добра посока, вярвам, живота.

Колелото започна да се върти и за НПГ по КТС. От едно забило наркоманско, по нечии думи,училище, то стана може би най-желаната гимназия за програмиране в страната. Още стотици, а може би и хиляди, животи в следващите години предстоят да бъдат променени.

И най-красивото е, че промяната към по-добро се разпространява експоненциално. Когато създадеш стойност за някого, той създава стойност за още много, от които всеки създава стойност за още толкова много. Една малка стъпка, а толкова много прогрес.

Може да ти звуча, читателю, като някакъв егоцентричен тип, но вярвам, че ние сме способни да променяме. Всеки един от нас е способен.

Просто някой трябва да направи първата крачка. След това всичко е експоненциалност. А аз съм готов.

Един подобен обмен като този би имал огромно влияние върху дадена личност. А това може да доведе до промяна на цяло общество. Вярвам в прогреса и че България е страна на велики хора. Контактите и другите идеи, каквито вярвам, че бих получил от този обмен, винаги разширяват мирогледа. А това винаги помага в прогреса.

Та да – готов съм. Очаквам зелена светлина. Точно каквато директорът, дори песимистично,тогава ми даде.

С мир и любов,
Ясен Г. Георгиев

13 юли 2018
Свиленград

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Share on LinkedIn0Share on Reddit0Email this to someone