Започна новата учебна година, а с това и подготовката за зрелостните изпити в 12-клас.
Днес в училище изучавахме невероятното произведение на Христо Ботев – „Майце си“. Освен, че бях запленен от този гений български, аз почувствах като свой дълг да разпространявам творбите, които по някакъв начин са ме докоснали. По този начин те ще достигнат до сърцата на много, много хора и току-виж народът се излекува…
Без повече приказки, поставям началото на #любимоТВОРЧЕСТВО!
„Майце си“ – Христо Ботев
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах – що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
„Майце си“ е първото публикувано стихотворение на Христо Ботев.