Омръзнаха ми притчи за герои,
сравняването с други имена.
Живея с грешки, но са лично мои.
Глава си имам – имам си стена.Така се случи: нещо се обърка
със мен, със времето, със този свят.
Небето ни изглежда като църква,
улучена случайно от снаряд.За хляб продадох своето хвърчило.
След него тичат грижите ми днес.
Но щом сушата ми го е простила,
кажете ми тогава що е чест?