Здравейте хора!

Преди няколко дни се роди идеята да отида в Правец с Христо и неговите родители. Те ме поканиха, за да видя моето бъдещо училище. Аз разбира се съгласих. От там почна едно голямо приключение!

В 05:02 часа пред вкъщи те дойдоха с тяхната кола и ме забраха. Пътувахме около час и половина – два и спряхме в пазарджишкия McDonald’s. Там беше доста… необикновено. Трябваше да минаваме през подлез, за да стигне до въпросното заведение. Този подлез, всъщност, беше под магистрата и до него имаше една малка рекичка. Това беше доста странно! След това отидохме в McDonald’s. Аз си поръчах BigMac, а за другите… не знам. Спечелих втората си чаша на Coca-Cola. Избрах си тя да бъде синя. След това тръгнахме към Правец като минахме през околовръстното на София.

На път към Правец имаше страшно много тунели. Може би четири или пет. От много малък не бях минавал през подобна „дупка“. Пътуване не беше особено интересно. Когато влезнахме в Правец видяхме на първи план езеро, на втори един много луксозен хотел и на трето един завой, който води към същинското селище. Направи ми впечатление, че хората там са много любезни. Както и да е… След като влязохме искахме да намерим училището. Е, намерихме го с малко помощ. Това учебно заведение беше страхотно! Имаше страшно много зелени площи. Имах чувството, че сме в някакъв парк. Училището беше най-нависоко, а зад него имаше завод за произвеждане на електротехника /мисля/. Пуснахме заявката на Христо, разгледахме училището и общежитията и дойде време за настаняване.

Родителите на Ицо споменаха, че сме резервирали стая в местен хотел. Старши учителят, който отговаряше за общежитията каза, че няма да е проблем, ако ни настанят в пансиона. Те се съгласиха, тъй като сумата беше в пъти по-ниска. Тъй де, разходихме се из града, бяхме на едно кафене поне 4-5 пъти. Мисля, че то е единственото 😀 След това с моето приятелче отидохме в Интернет кафе. Там бяхме около един час. След това отидохме в общежитието, взехме лаптопа ми и излязохме на кафене. Пихме кола и  хакнахме система на Интернет кафенето, което споменах по-рано. След това пак отидохме до пансиона, обаче тук стана нещастия 🙁 Загубихме ключовете към стаята. Търсихме поне половин час. Всичко претърсихме и нищо не намерихме. След това ни настаниха в друга стая. Слещу стаята имаше една много страшна кукла /като ония от филмите на ужаси/ и се изплашихме доста. След това отидохме отново на разходка, бяхме на езерото и на голф игрището. Прибрахме се по-късно и пак излязохме 😀 Бяхме на ресторант. Тям ядохме, пихме много неща. На път за пансиона си разказвахме страшни нещица. Тъй като беше тъмно ние все повече се страхувахме от времето. След като пристигахме в общежитието изчакахме родителите на Ицо във входа на пансиона, за да скрият оная кукла. Както най-спокойно си говорим там, токът на целия град спря. Беше ужас. Ние се паникьосахме и се качихме нагоре. Легнахме си. Трудно заспахме.

На другия ден чакахме резултати от приемането на Ицо. През това време майстори къртеха бравата на врата, чийто ключ изгубихме. Най-накрая към 10:00 резултати бяха обявени и Христо беше с най-висок бал от всички кандидатстващи. Това беше сигурен фактор за закупуването на новата му играчка. Регистрирахме го, взехме учебници и си тръгнахме.

Минахме през Ботевград /не знам защо/. След това спряхме в София. Никога не бях отивал там. Закупихме играчката му и тръгнахме към Свиленград. Връщането беше скучно. Малко бяхме изморени, тъй като предишния ден си бяхме легнали късно. Е, към 17:45 бяхме в моя роден град.

Аз разказах преживяното на родителите ми и на Вас. Беше ми приятно 😀 До скоро!

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Share on LinkedIn0Share on Reddit0Email this to someone