Това е една история за грешките при комуникацията и изводите, които е важно да извличаме.

Понякога дори аз самият се изумявам на себе си.

Преди около месец, журналистка от БНТ се свърза с мен, за да направят репортаж за моя милост и платформата за детегледачки GoodKnight, върху която работя заедно с Даниела и Макс вече над две години. Имаше някакво организационно забавяне, но важното е, че се уговорихме да ме интервюират в понеделник.

Тъй като в самото интервю бивам представен като млад предприемач, трябваше облеклото ми да подкрепя тезата, че съм човек на бизнеса (ха! ха!). По принцип се обличам добре, освен ако не съм изпаднал в онези високо творчески периоди, в които определено не обръщам внимание на визията си (или с други думи – приличам на клошар). Този път обаче трябваше да бъда перфектен. Представях си се с класически черен панталон, изчистена бяла риза (без папионка или вратовръзка; горните копчета откопчани – сякаш на пук на онези, на които им приличам, че все едно току-що съм се върнал от дискотека и съм имал бурна вечер с момичета), сако и уникални кафяви обувки. Сега като се замисля, тоалетът на сър Ричард Брансън е доста подобен.

сър Ричард Брансън

То хубаво, че искам така да бъда, но тези дрехи струват пари, а точно в този момент не ми беше в приоритетите да давам стотици левове за подобно облекло. (Добре де, просто не можех да си ги позволя.)

Точно за това реших да ги получа безплатно.

В съзнанието ми Andrews/ са лидер на този пазар и сметнах, че ще бъде много яко точно с тях да се занимавам. Та за това тръгнах да се свързвам с тях. В сайта им има оставени два номера. За мое най-огромно съжаление (и за тяхно най-голямо щастие, може би) никой не вдигна на нито един, въпреки настоятелното ми звънене в продължение на 30 мин.

Но пък това не ме спря – започнах да звъня в магазините им като първият на прицел беше този в Мол Сердика. Алелуя! На другия край на телефона беше изключително добре звучащо и интелигентно момиче. Тъй като бях под влиянието на сценичната треска, говорих супер бързо и на всичкото отгоре грешно обясних какво искам. Така пропуснах и най-голямата подробност – че бих желал костюма безплатно, като веднага щом свърши интервюто – ще го върна. Все пак девойката, със забавяне от близо 30 мин., ми обясни каква е процедурата за наемане на костюм, но това не ме удовлетвори особено, защото това удоволствие щеше да ми струва около 100-ина лева, които както вече обясних – нямам за даване.

Казах си: „окей, ще трябва да се свържиш с някого, който е на по-висок пост“ и за това звъннах на добрепознатите вече за мен телефони от по-рано, на които тогава никой не ми беше отговорил. Този път като по чудо някой вдигна слушалката от другия край! Вече в главата ми беше измислен един по-добър репертоар, който представих отново (мамка му!) чрез прекалено бързо говорене, но поне сега наблегнах на важните неща:

Казвам се Ясен Георгиев, на 18 години и тази вечер ще давам интервю пред БНТ. Тъй като съм в началото на своята кариера, имам нужда от вашата подкрепа като ме спонсорирате с безплатен костюм за 3 часа, като в замяна ще ви направя реклама. С кого мога да разговарям по този въпрос?

И ми дадоха контакт на техния финансов директор, на когото обясних за какво иде реч. Тя ми съобщи, че това не е нейна работа и ще трябва да говоря с маркетинговия директор. Получих нейния номер и просто ѝ звъннах.

След като разказах и на нея за какво става въпрос, този път бавно, ясно и наблягайки на важните моменти от репертоара ми, тя прояви интерес. Разпита ме къде ще бъде рекламата, как е блогът ми, по какви проекти работя. Беше много мило от нейна страна. (Напълно наивно вярвам, че ме разпитваше за тези неща не защото трябваше да придобие представа за стойността, която ще извлекат от мен, а само защото беше заинтересувана от моята така невероятна личност. Също така обичам сарказма. :))

И ето тук идва върховият момент, за който ти, читателю, копнееше толкова много време: тя каза, че ще го обсъди с главния директор на Andrews/. Ухаа! Ще бъда главна тема в разговор, който ще се проведе не просто в присъствието на главния директор на една от най-големите български фирми, а той ще бъде другото основно лице.

След няколко минути получих обаждане – не бяха съгласни да си партнираме. Очевидно щях да си бъда с бяла си риза за 10 лв., която е произведена в Бангладеш, и над нея с любимия ми зелен пуловер. Като се замисля, не е чак толкова зле.

Но пък какво – поне упражнявах комуникационните си умения и извлякох много важни поуки при подобен тип разговори:

  1. трябва ясно да предадеш стойността, която отсрещният ще получи;
  2. не говори бързо, за да може отсрещният лесно и пълноценно да осмисли посланието ти;
  3. бъди естествен.

Най-лошо е, че знаех тези 3 неща, но друго си е да опиташ (в моя случай – напълно подсъзнателно) какво е без тях. Когато нарочно избягваш подход, просто защото си прочел, че не работи както трябва, ти не знаеш дали това наистина е така. А това е съмнение и не е добре да живеем под натиска на съмненията. Но когато от първо лице се убедиш, че да, мамка му, това не работи – друго си е. И след това много по-спокойно и с повече увереност това ще го избягваш.

За това, скъпи читателю, понякога е добре да експериментираш и да не се притесняваш да излизаш от зоната си на комфорт. Когато направиш грешка – просто си вземи поуката и продължи нататък. Светът не е приключил! 😀 Защото… the show must go on!

Share on Facebook97Tweet about this on TwitterShare on Google+0Share on LinkedIn0Share on Reddit0Email this to someone