Снощи правих кекс. А ти?

Смятам, че българите сме едни гении на съвременния свят. Всъщност, не само на съвременния и личности като Джон Атанасов, Петър Петров и Стефка Костадинова потвърждават това.

Преди около 10-тина дни беше публикуван, нека така да се изразя – българският PPAP (pen, pineapple, apple pen). Става въпрос за едно изключително хумористично и иронично музикално парче. Вижте го сами (в случай, че все още не сте :)):

Та, да. „Снощи правих кекс“. Моля?! (Вече за втори път пиша „секс“ вместо „кекс“ и се налага да поправям. Не знам защо.) Това, както може би и ти си мислиш, читателю, ще потвърдиш, е най-тъпото и безсмислено видео ЕВЪР. Но пък е мега забавно. Очакваш да чуеш „секс“, но чуваш „кекс“ и изведнъж целият смисъл се променя.

Що за простак е написал това парче?

Това „произведение на изкуството“, точно както се вижда от видеото, е на Papi Hans. В края на видеото се разбира, че този човечец е германец, след като на немски се извини за българския си, тъй като все още го учи. Германец? Моля?! Та той говореше по-кофти немски, отколкото пееше на нашия, така лесен за чужденците, език. Но това всъщност е без никакво значение.

Поразрових се. Оказа се, че Papi Hans е Контантин Трендафилов – един успешен млад човек – носител на наградата „Най-красив българин“ за 2016-та, писател и Арт-директор на една от най-успешните рекламни агенции в страната – Saatchi & Saatchi. Позволих си да изгледам негови интервюта. Добре де, само едно – когато е гостувал в „Един прекрасен ден“ по BIT малко по-рано тази година и наистина изглежда като един успяващ, който се бори със статуквото, българин. Все пак е човек на изкуството.

И изведнъж цялата картинка се подреди. Аха, значи това е арт-директорът на Saatchi & Saatchi.

Нека обясня за тези, които не са запознати: целта на маркетинговите агенции е да ти привлекат вниманието и да ти продадат нещо. За съжаление, масово рекламите, които гледаме по телевизията, просто не струват, защото са фокусирани са върху продукта, а не върху емоцията, която трябва да се създаде в зрителя. Защото ако рекламата не провокира емоция – не хваща вниманието. Като не хване вниманието – тя не продава. Щом не продава – значи не работи. Точно за това Saatchi & Saatchi са страхотни – защото те ти привличат вниманието… точно както тази песен привлече твоето, моето и на още хиляди българи. Всъщност тя е с много по-дълбок контекст. Тя продава нещо реално – песента на Константин, която скоро ще издаде. Не, не тази песен – друга. В интервюто по BIT той казва, че ще издава песен. Не каза детайли, не каза нищо. Дори водещата като го попита дали ще бъде с жена или мъж, той се подсмихна подмолно и нищо не каза. Ах, ти гадино! Също така в края на видеото Papi Hans обяви, че неговият приятел Константин ще издаде песен и каза да я очакваме.

Едно гениално рекламно действие. Правиш скандална песен, за да промотираш песента си, която скоро ще издадеш. Fucking amazing!

Макар че какво се учудвам. Както вече казах, българите сме гениални. И тази песен-реклама е доказателство за това.

Честно казано това е най-глупавото видео, което някога съм гледал. Но пък е едно от най-запомнящите се. Ако беше на английски, щеше да стане световен хит, тъй като мелодийката е весела, видеото кърти, а текстът… Хм, текстът е просто черешката на тортата. А какво повече му трябва на един хит?

А, да – скандалност. Но пък и това си има.

Добра работа, България! Добра работа, Константине!

Регулация в споделената икономика

На 2 октомври участвах в рубриката „На твоя страна“ с водещ Георги Георгиев и  част от „Здравей България“ по NOVA и засегнахме важни казуси във връзка нашумялата напоследък споделена икономика.

Трябва ли да има регулация, как да се предпазват клиентите и какво правим ние в GoodKnight, за да караме нашите клиенти да се чувстват сигурни, вижте в интервюто:

(транкскрипция)

Изживяването покрай интервюто

Уха! Това беше голяма хапка! Наистина голяма!

Още като се замислих дали да взема учасатие, целият се разтреперих. Не съм икономист, но покрай GoodKnight имам поглед върху споделената икономика и реших, че все пак ще мога да справя. Мисълта, че това видео ще стигне до стотици хиляди, а може би и милиони, души, ме караше да се паникьосам. Но пък в крайна сметка приех (не думай!) – един път се живее.

NOVA бяха страхотни!

През цялото време усещах, че NOVA са зад мен. Жоро беше помислил за всичко – как ще дойда, как ще си отида, как ще ме предразположи.

А беше мноого яко чувството, когато лица като Виктор Николаев от „Здравей, България“ и Христо Калоферов от „Новините по NOVA“ ме поздравиха при пристигането ми.

Какво изрекох…

Интервюто мина сравнително спокойно. Нямаше моменти, в които няма какво да кажа. Но пък имаше такива, при които се сещах за първоначалното си притеснение – „колко хора те гледат“ или пък „ти не си икономист“ – а това се отрази директно на това какво казвам. Точно тогава, да трансформираш мислите си в реч наистина се оказа предизвикателство. И съответно казах неща, които ако аз чуя, ще си помисля: „това не е баш така“, но пък… поне натрупах ценен опит.

Например, не трябваше да казвам, че не трябва да се поръчват хора, които все още нямат получена обратна връзка, защото по този начин те няма да могат да се изяват – току-виж се окажат, че са най-добрите! А в споделената икономика е много важно да покажеш на какво си способен. Например, ние в GoodKnight проучваме дадена персона преди да стане детегледач – правим интервю, събираме съдебно минало и здравно състояние. Така че дори да няма оставени коментари, той вече е проверен. А при други платформи – просто трябва да проучите по какъв начин допускат хората.

Транскрипция

Има ли нужда от регулация? Чухме Комисията за защита на потребителите изисква или настоява точно за регулация, за да се предотвратят такива случаи, които видяхме в репортажа. Вие като бизнес съгласни ли сте с регулация?

Регулация трябва да има – няма спор. Все пак тя защитава потребителите и защитава от това да има някакви проблеми.

Но важното при споделената икономика е, че има един вид регулация, при която дори държавната не може да стъпи на малкия ѝ пръст. И това е обратната връзка.

Какво искам да кажа? Ти поръчваш нещо и преди да поръчаш нещо, трябва да прочетеш обратната връзка за човека, от когото ще купуваш.

Тоест, коментарите, например, които са под човека? За това ли говорим? 

Точно така. Абсолютно.

Ако обаче такива потребителски коментари липсват, как да се ориентираме на какво доверие да стъпим всъщност при една такава платформа, в която вие се явявате терен за определени услуги и стоки, а двете страни са търговец и потребител?

Когато няма обратна връзка, може би е добра идея да потърсиш друг търговец. Дори в същата платформата да е – няма проблеми. Така че търсиш такъв, с когото си сигурен, че има обратна връзка и съответно ти можеш да разбереш дали услугите са му добри или не.

Как максимално да получим информация за човека, който седи отсреща при един такъв тип комуникация в Интернет?

Тук вече е много важно платформите, които предлагат споделени услуги, да изискват най-малкото – връзка за контакт, телефонен номер, който да се потвърди.

Който да се потвърди. Обаче в момента не случва?

За съжаление, големи платформи на българския пазар не си потвърждават телефонните номера, което е проблем и създава доста такива.

Как вие проверявате хората, които предоставят услуги във вашата платформа? Имате ли определени филтри, определени правила, по които те присъстват при вас?

Абсолютно да. Задължително всеки един човек преди да влезе, най-малкото, което е, трябва да мине интервю, за да бъде разбран какъв е той като личност, след което има и обучение. Така че филтрация задължително трябва да има. Задължително.

Добре, само с една дума подкрепяте ли да има такива правила при вас или бихте ги отхвърлили като бизнес?

Регулация трябва да има, но трябва да бъде лека за платформите (тук исках да кажа най-вече за клиентите и търговците) за споделена икономика.

Може ли така обаче да се гарантират правата ни? Или отново бихме попаднали на кабел вместо телефон?

Аз съм на мнението, че когато се правят опити, рано или късно ще се стигне до правилния момент. Винаги ще има някой, при когото ще има проблем, но пък за сметка на това опитите стигат до добрия краен резултат.

Дано, дано да дойде добрият край.

Ще съм много благодарен за обратна връзка, наистина!

Отново, благодаря ти, Жоро, за поканата и благодаря на теб, читателю.

Едно уникално четиво – „Кради като артист“

Преди няколко дни ми пристигна пратката от „Хеликон“ с около десетина книжки. Е, трябваше да тръгна от някъде и ги разгледах.

Онази, със специфичното име „Кради като артист“ и нестандартната форма – квадратна, просто ме спечели.

В книгата се коментират 10 съвета за креативността:

  1. кради като артист;
  2. не чакай да разбереш кой си, за да започнеш;
  3. напиши книгата, която искаш да прочетеш;
  4. използвай ръцете си;
  5. страничните проекти и хобита са важни;
  6. тайната: произвеждай добър продукт и го споделяй с останалите;
  7. георграфията вече не ни е господар;
  8. бъди любезен (светът е малък);
  9. бъде скучен (това е единственият начин да се свърши работата);
  10. креативността е изваждане.

И всичко е обяснено точно, кратко и ясно. А, да – и креативно.

В повечето книги за личностно развитие се говори за едни и същи неща. Казвам това, защото съм чел доста такива. Тази обаче е различна. Обещавам!

Освен това е и кратка – 140 страници, но се чете за около час-два (имай предвид, че аз съм от бавните читатели).

Авторът

И неговото име е… ОС-ТИН КЛИ-ЪЪЪЪЪЪН! (Остин Клиън)

Самият той се описва като писател, който рисува. Създава изкуство чрез думи и книги чрез рисунки. Гениален!

На мнение е, че за да бъдем креативни, трябва да използваме ръцете си като източник на вдъхновение.

Създава #newspaperblackout поезията. Накратко казано – взимаш статия от вестник, селектираш думи, които образуват изречение и всичко останало го драскаш в черно. Трябва да се получи нещо такова:

„Изкуството е 99% кражба“. Изт.: austinkleon.com

Дизайнът

Просто страхотен.

Най-малкото – използвана е българска кирилица.

Както казах, книжката е в квадратна форма. Спокойно, текстът не е от ъгъл на ъгъл, а дори точно обратното – има супер много празно пространство, което създава усещане за спокойство и окото не се натоварва при четене. Дори се замислих, че трябва дизайнерите на книги да си въведат нови правила, защото общовъзприетият формат е мааалко тежък за четене.

Освен това всички графики са на автора, а това прави четивото още по-достъпно и увлекателно.

За класическата музика и страстта

Невероятно видео от Бенджамин Зандeр за класическата музика и защо всички хора в света обичат класическата музика.

Точно така, всички.

 

Какво мислиш? Ще се радвам да споделиш мнение. 🙂

Хостингът те оформя като личност… или поне мен

В момента съм такъв, какъвто съм, благодарение на хостинга. Звучи ви нелогично? Всъщност е логично – човек оформя личността си спрямо хората, с които се среща и работи. Нали така? Е, аз като един млад софтуерен разработчик и (бъдещ) предприемач работя и с хостинг компании. В тях, съответно, работят хора и комуникацията с тях оформя части от характера ми. Започна ли да става ясно? 😀

Една от първите хостинг компании, с която се сблъсках, е Bluehost. На времето се говереше, че те са най-добрите. Съответно аз станах техен клиент. Груба грешка! Те са огромна компания, но сякаш с много малко персонал за обслужването на клиенти и като се опиташ да се свържеш с тях – бам! Чакаш понякога с часове. Ужас! Да не коментирам и услугите – леле, мале! Най-много бях разочарован от скритите условия. Пишат, че ти дават едно, а получаваш нещо мааалко по-различно. Определено кофти отношения от тяхна страна…

Малко след това обаче се запознах с едни невероятни хора. Не стига, че са невероятни, но са и българи! Е, всъщност това се подразбира – невероятните хора по принцип са българи. 😛 Става въпрос за най-голямата хостинг компания в България – ICN.Bg. Тогава бях хлапе на 14 години, мноого мотивирано да създава проекти и да се развива в софтуерната сфера. Това, което е забележително при ICN.Bg са 3 неща:

  1. оказат се, че българска хостинг компания предоставя по-добри услуги от най-добрата в света;
  2. оказа се, че българска хостинг компания е с по-добро обслужване от най-добрата в света;
  3. те повярваха в мен.

Екипът им ми осигури необходимото оборудване за нуждите ми с едно единствено условие – да се развивам. След почти 4 години по-късно, мога да кажа, че успешно се развивам. И те имат пръст в това!

Минаха 4 години от запознанството ми и винаги са ме подкрепяли във всяко лудо и нелудо начинание – от проекти по програмиране и като стигнем до реални бизнес продукти.

Дори наскоро, след като започнах най-новия си проект (ще говоря на по-късен етап за него), те ми осигуриха ресурси, в пъти по-големи от тези на един настолен компютър. Та, за пореден път повярваха в мен и моите мечти!

Тъй като съм изключително благодарен човек и съм се научил да благодаря, заявявам публично –

Благодаря ви, ICN.Bg!

Как да намираме вдъхновение?

Напоследък все по-често чувам въпроси от типа „как да намеря вдъхновение“. Не знам. Не знам как  да намериш вдъхновение. Но знам как аз намирам. И сега ще споделя с теб точно това – как АЗ намирам вдъхновение.

Disclaimer: това може и да не важи за теб, въпреки че при мен работи с пълна сила. Все пак сме хора, различаваме се и е напълно нормално едни принципи и тактики на един човек да не работят при друг. 

Слушам готина музика

Слушам джаз (наскоро много яко се зарибих по това чудо – сииилно препоръчвам!). Слушам класическа музика (Вивалди! Шостакович!). Слушам класически рок (от 60-те, 70-те и 80-те). Просто тази музика ме вдъхновява. Не слушам западен поп или нашенска чалга. Слушам музиката, която обичам… кажи-речи постоянно. Когато не говоря с някого, аз се наслаждавам на Франк Синатра, Моцарт или Queen.

Има научни сведения, че класическата музика стимулира мозъчната дейност и ставаш по-гений. Не знам дали наистина ставаш гений, но  със сигурност знам, че класическата музика и джазът ме правят много спокоен и ми помагат да се наслаждавам на малките неща като… тревичките или птичките. Това  пък от своя страна е ясен фактор, че си щастлив. А щом си щастлив, ти си вдъхновен. Щом си вдъхновен, правиш нещата, които обичаш, на максимални обороти. И точно в този момент създаваш нещо магическо и на бял свят се пръкват невероятни неща (внимавай с децата ;)).

Решавам проблеми

Най-големият проект, по който работя – платформата за детегледачки GoodKnight, е страхотен пример за това, че се занимавам с нещо, което решава проблеми. С един куршум – два заека. Създаваме, заедно с моя екип, работни места за хора със свободно време (т.е. даваме възможност да се изяват като детегледачки), и в същото време предоставяме възможност за свободно време за родители. Време, в което те могат за два-три часа да се откъснат от децата и да се насладят на себе си. Нещо, за което много родители копнеят – съвсем малко спокойствие в края на петъчния ден.

Когато решавам някакъв проблем, аз съм значително по-вдъхновен, защото знам, че създавам стойност за някого. А това, повярвай ми, е изключително вдъхновяващо!

Дори в момента, пишейки тази статия, аз помагам на мои приятели да намерят вдъхновението. Отново създавам стойност.

Заобиколен съм с точните хора

Когато съм заобиколен с кофти личности, аз не съм вдъхновен да правя каквото и да е. Нямам мотивация за нищо. Единственото, на които съм способен, е да съжалявам, че в момента съм с тези хора.

Точно за това внимателно избирам средата си. Заобиколен съм с вдъхновени, позитивни люде, с които си помагаме. Разчитаме на себе си. Обичаме се. Ценим се.

Ако си заобиколен с грешните хора, ще усетиш, че не си в точната среда. Ще се чувстваш некомфортно. А когато се чувстваш некомфортно, ти не можеш да се отпуснеш и да вършиш нещата, които искаш. Всъщност можеш, но няма да си особено ефективен.

Това са моите 3 ключови начина, чрез които намирам вдъхновение. А твоите какви са? Ще се радвам да споделиш мнението си, защото то може да е важно на някой друг.